Хроничен простатит

 

Хроничният простатит е едно от най-разпространените урологични заболявания, от което боледуват предимно мъже в млада възраст. Среща се и при мъже над 35-годишна възраст (35–40 % от заболелите). В повечето случаи хроничният простатит представлява последица от острото възпаление на простатната жлеза, но може да се развие и първично. Появява се най-често след възпаление на пикочния канал или пикочния мехур, причинено от обикновената бактериална флора, но може да се дължи и на друга инфекция (трихомониална или хламидиална). Половото въздържане и половата злоупотреба не са първопричина за простатита, но те чрез по-обилното и дълготрайно кръвоснабдяване намаляват тонуса на простатата и задържат простатния секрет, което може да благоприятства развитието на простатита. От допълнителните причини най-голямо значение имат различните видове манипулации (цистоскопии, катетризации на пикочния канал), прекараните в миналото или в момента тромбофлебити, хроничният запек и др.
Болните с хроничен простатит могат дълго време да нямат оплаквания и заболяването им да се открие случайно. В клиничната му картина липсват бурните прояви на острия простатит. Първоначалните симптоми включват болки в областта на седалището, които се разпространяват към слабините. Те могат да се усилват в началото и в края на половия акт, като се разпространяват към слабинния канал, бедрата и кръста. Могат да бъдат стрелкащи, тъпи, постоянни или периодични. Друг път се усещат само като тежест и чувство за натиск в областта на междинницата, които при по-голяма част от болните се усилват след употреба на алкохол. Понякога се наблюдават смущения в уринирането, които са придружени с парене в пикочния канал. Нерядко към края на уринирането или при изхождане по голяма нужда от пикочния канал се отделят по една-две капки простатен секрет, в който може да има и кръв. Изтичането на простатен секрет прави силно впечатление на болните и ги кара да се обърнат веднага към лекар. При по-голяма част от болните се наблюдават и обща отпадналост, бърза умора, нарушаване на съня. Най-често страдащите са потиснати, имат периодично или постоянно главоболие и нежелание за работа. Към това се прибавят и разстройства в половата функция, които могат да завършат с импотентност. Много често причина за половата немощ е страхът, че мъжете няма да могат да извършат половия акт, т. е. налице е психическа импотенция. Развива се тежка невроза.
В някои случаи се стига до преждевременно семеизпразване, което се дължи на дразненето на нервните окончания в простатната жлеза. Като усложнение на заболяването може да се развие безплодие, което е последица от токсичното въздействие на ненормалния простатен секрет върху подвижността и жизнеспособността на сперматозоидите.
При една част от болните заболяването може да се прояви със симптоми, които не са характерни за хроничния простатит. Те се оплакват само от болка в областта на тестисите или правото черво. При други случаи болката е само в областта на кръста. Тези пациенти често пъти се лекуват продължително време за проктит, т. е. възпаление на правото черво, радикулит или възпаление на кръвоносните съдове на долните крайници.
При обективното изследване на болните първо впечатление правят бледият и отпаднал вид. Страдащите са потиснати или леко възбудени. При огледа на външните полови органи могат да се забележат леко зачервяване на главичката на половия член и наличие на капка секрет. При ректалното туширане на простатната жлеза, което трябва да се направи винаги след уриниране, най-често тя е леко уголемена, нормална или с намалени размери, с мекотестова или твърда консистенция.
Основно значение за диагнозата има изследването на простатния секрет. Масажът за получаването му трябва да се проведе от латералната към медиалната част на двата лоба. При отделянето на секрет 2-3 капки се поставят върху предметно стъкло и отделно се взема материал за бактериологично изследване.
Характерно за хроничния простатит е наличието на паваж от левкоцити и липса на лецитинови телца. При брой на левкоцитите от 20 и повече на зрително поле, диагнозата хроничен простатит е сигурна. Наред с бактериалните възбудители хроничният простатит може да се причини и от трихомониална и хламидиална инфекция. Изолирането на причинителите ще определи и начина на лечение.
Диференциална диагноза се прави между различните видове простатити, включително и туберкулоза, с инфилтранти в малкия таз и най-вече с карцином на простатата.
Лечението на хроничния простатит е трудна и отговорна задача. За получаването на добри резултати е необходимо търпение както от страна на болния, така и от страна на лекаря. Необходима е вяра, че съществуват възможности за излекуване на заболяването. В противен случай резултатите са лоши. По принцип лечението трябва да започне от огнищата, станали причина за появата и поддържането на възпалителния процес в простатната жлеза.
Медикаментозното лечение се назначава само след като се направи бактериологично изследване на простатния секрет. В зависимост от антибиограмата се назначават антибиотици и химиотерапевтици. Дозата и времетраенето на лечението зависят от степента на възпалителния процес. При упорити оплаквания непосредствено след първия курс на лечение да се проведе втори. След това се прави нова посявка и се отчита резултатът. Ако липсват клиничните симптоми и бактериалната посявка е положителна, наблюдението на болния продължава. По принцип се назначава такъв антибиотик или химиотерапевтик, към който изолираните бактерии показват най-висока чувствителност.
При наличие на гонококи болният трябва да се консултира с венеролог, а когато се докажат трихомони, трябва да се назначи лечение с трихомонацид, флажил, фасижин. Контролни изследвания се извършват на 3-тия и 6-ия ден след лечението. Едновременно с болния трябва да се лекува и половият партньор дори когато липсват клинични и лабораторни данни за трихомонна инфекция.
Медикаментозното лечение се назначава през устата или инжекционно – мускулно или венозно. Местното лечение на хроничния простатит трябва да се провежда много внимателно. Инжектирането на лекарствени разтвори, антибиотици и кортикопрепарати в простатната жлеза през правото черво и междинницата е свързано с голям риск от увреждане на жлезата (кръвоизливи, инфекции, абсцеси и др.).
На болните се препоръчва и съответен хигиенно-диетичен режим. На първо място те се съветват да не водят застоял живот, а да започнат да правят умерени физически упражнения, както и разходки преди сън. Те трябва да ограничат приемането на трудносмилаеми храни преди лягане. Не се препоръчва употребата на алкохол под каквато и да е форма. Освен това болните трябва да се предпазват от простуда, измокряне на краката, трябва да намалят половите сношения и да нямат запек. Голямо значение има и осигуряването на добър сън. В началото могат да се дават сънотворни лекарства.
Масажът на простатната жлеза се препоръчва само при обилна секреция (спонтанно изтичане на гнойна капка от пикочния канал), тъй като спомага за отстраняване на задържания в жлезата секрет. Той трябва да се извършва много внимателно, леко, от периферията на простатата към пикочния канал и не трябва да трае дълго, а само докато изтича секрет от пикочния канал – т. е. около една минута. Масажите се правят средно два-три пъти седмично, но в началото при много обилна простатна секреция може да се наложи масажът да се извършва всеки ден. Ако от простатата не изтича секрет или ако след него възпалителният процес се засилва, масажирането трябва да се спре. Масажите не трябва да продължават повече от един месец.
Медикаментозното лечение на хроничния простатит трябва да се съчетае с физиотерапевтични и балнеологични процедури. Санаториалната обстановка, климатичните фактори и физиотерапевтичните процедури оказват много добро въздействие. В нашата страна подходящи за лечение на хроничния простатит са Хисаря и Поморие. Там се прилагат водни процедури (вани, душове), ултразвук и ултрайонофореза с цел да се премахнат болката и застоят в малкия таз, както и за да се намалят възпалителният процес, разнасянето на възпалителния оток и оттичането на простатния секрет. За общо укрепване на организма и повишаване на психическия тонус се назначават физически упражнения, които се съчетават с дихателна гимнастика и гимнастика за аналната мускулатура. Успоредно с това се включват упражнения и за тазовите и коремните мускули.
Важно значение за успеха на физикалната и балнеокурортната терапия при хроничния простатит е тя винаги да се съчетава с антибиотично лечение, което има първостепенно значение. От физиотерапевтичните процедури добри резултати са налице след прилагането на ултразвук или ултрайонофореза с хидрокортизон, електрофореза с калциев хлорид и бром, диадинамотерапия, някои от които могат да се приложат и в домашна обстановка.
В домашни условия могат да се прилагат седалищни хвойнови бани. Хвойновите бани са особено полезни при болните с хроничен простатит, които имат и подчертани нервни оплаквания. Във водата се добавя хвойнов екстракт във вид на прах, таблетки или течност. Лечебното действие на хвойновите бани се дължи на етеричните масла. Температурата на хвойновите вани е обикновено между 36,5 и 37,5°С, а продължителността на процедурите – 15-20 минути. Топлите седящи вани са особено полезни при болните с простатит, цистит и др.
Калолечението и сероводородните бани също дават добри резултати. Температурата на калта се определя от тежестта на възпалителния процес и състоянието на нервната система. При наличие на нервни разстройства температурата е по-ниска – 38-39°С, а ако няма такива, тя се повишава до 40°С. Прилага се под формата на кални гащета или на кални ректални тампони. Калта подобрява кръво– и лимфообращението и обмяната на веществата в малкия таз и по този начин ускорява оздравителния процес. Специално поморийската кал активира дейността на надбъбречните и половите жлези. Сероводородните минерални води в Кюстендил, Сапарева баня и др. също така са полезни при болните с хроничен простатит благодарение на тяхното обезболяващо и противовъзпалително действие. На първо място е опитът в това отношение в град Кюстендил.
Профилактиката на хроничния простатит се състои в навременното лечение на заболяванията, които могат да станат причина за появата и развитието му. От тях най-голямо значение имат възпалителните заболявания на пикочната система, застоят на урината, запекът и др. При наличие на уретрит (възпаление на пикочния канал) и особено когато е трихомонален, задължително трябва да се лекува и партньорката, тъй като не са редки случаите, когато се лекува мъжът, а основната причина за заболяването е у жената. Необходимо е по време на лечението болните да спазват предписания им хигиенно-диетичен режим и в никакъв случай да не се лекуват сами. Погрешно е да се смята, че след няколко дни на лечение ще се стигне до пълно излекуване. Това най-често води до усложняване на заболяването и затруднява лечението. Лечението е успешно само тогава, когато строго се съблюдават указанията на лекаря.